погача

Речник на българския език

пога̀ча съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пога̀чи, ж.
1. Кръгъл домашно приготвен без квас хляб; пита.
2. Диал. Баница.

Грешни изписвания (3)

  • погачъ
  • пугача
  • пугачъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-га-ча
членувано по-га-ча-та
мн.ч. по-га-чи
членувано по-га-чи-те
звателна форма