пита

Речник на българския език

1. пѝта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пѝти, ж.
1. Кръгъл плосък домашен хляб.
2. Нещо, което по форма наподобява такъв хляб. Слънчогледова пита.
3. Плоскост с шестостенни килийки, в които пчелите събират мед.
същ. умал. пѝтка, мн. пѝтки, ж.
Правя на пита. — Смазвам, сплесквам.

Грешни изписвания (1)

  • питъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-та
членувано пи-та-та
мн.ч. пи-ти
членувано пи-ти-те
звателна форма

2. пита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пита е производна форма на питам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пита е производна форма на питам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пита е производна форма на питам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. пита — мин. страд. прич. ж. р.

пита е производна форма на пия (мин. страд. прич. ж. р.).

6. пита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пита е производна форма на питая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

7. пита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пита е производна форма на питая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).