тест

Речник на българския език

тест съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тѐстът, тѐста, мн. тѐстове, (два) тѐста, м.
1. Проверка на умственото развитие и интелигентността у човека. Подлагам на тест.
2. Задача за такава проверка.
3. Специално разработена схема от задачи за проверка на знанията. Попълвам тест.
4. Разработена система за откриване на болест. Тест за спин.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тест
непълен член тес-та
пълен член тес-тът
мн.ч. тес-то-ве
членувано тес-то-ве-те
бройна форма тес-та
звателна форма