пробен

Речник на българския език

про̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. про̀ба

Грешни изписвания (1)

  • пробин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-бен
непълен член проб-ния
пълен член проб-ни-ят
ж. р. проб-на
членувано проб-на-та
ср. р. проб-но
членувано проб-но-то
мн. ч. проб-ни
членувано проб-ни-те