изпита̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изпита̀телна, изпита̀телно, мн. изпита̀телни, прил.
1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпитателна комисия.
2. За поглед — който иска да разбере. Спря върху нея изпитателния си поглед.
1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпитателна комисия.
2. За поглед — който иска да разбере. Спря върху нея изпитателния си поглед.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- изпетателен
- изпетателин
- изпетатилен
- изпетатилин
- изпитателин
- изпитатилен
- изпитатилин
- испетателен
- испетателин
- испетатилен
- испетатилин
- испитателен
- испитателин
- испитатилен
- испитатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-пи-та-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-пи-та-тел-ния | ||
| пълен член | из-пи-та-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | из-пи-та-тел-на | ||
| членувано | из-пи-та-тел-на-та | ||
| ср. р. | из-пи-та-тел-но | ||
| членувано | из-пи-та-тел-но-то | ||
| мн. ч. | из-пи-та-тел-ни | ||
| членувано | из-пи-та-тел-ни-те | ||