любознателен

Речник на българския език

любозна̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

любозна̀телна, любозна̀телно, мн. любозна̀телни, прил. Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща. Любознателен ученик.
същ. любозна̀телност, любознателността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • любознателин
  • любознатилен
  • любознатилин
  • любузнателен
  • любузнателин
  • любузнатилен
  • любузнатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лю-боз-на-те-лен
непълен член лю-боз-на-тел-ния
пълен член лю-боз-на-тел-ни-ят
ж. р. лю-боз-на-тел-на
членувано лю-боз-на-тел-на-та
ср. р. лю-боз-на-тел-но
членувано лю-боз-на-тел-но-то
мн. ч. лю-боз-на-тел-ни
членувано лю-боз-на-тел-ни-те