ученолюбив

Речник на българския език

ученолюбѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ученолюбѝва, ученолюбѝво, мн. ученолюбѝви, прил. Който обича ученето.

Грешни изписвания (8)

  • оченолюбиф
  • оченулюбиф
  • очинолюбиф
  • очинулюбиф
  • ученолюбиф
  • ученулюбиф
  • учинолюбиф
  • учинулюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уче-но-лю-бив
непълен член уче-но-лю-би-вия
пълен член уче-но-лю-би-ви-ят
ж. р. уче-но-лю-би-ва
членувано уче-но-лю-би-ва-та
ср. р. уче-но-лю-би-во
членувано уче-но-лю-би-во-то
мн. ч. уче-но-лю-би-ви
членувано уче-но-лю-би-ви-те