нещастие

Речник на българския език

неща̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. неща̀стия, ср.
1. Случка или събитие, което причинява мъка, скръб; злополука, беда.
2. Липса на щастие.
За нещастие. — За жалост, за съжаление.

Грешни изписвания (3)

  • нештастие
  • ништастие
  • нищастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-щас-тие
членувано не-щас-ти-е-то
мн.ч. не-щас-тия
членувано не-щас-ти-я-та