злина

Речник на българския език

злина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. злинѝ, ж.
1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини.
2. Обикн мн. Нещастие, неприятност. Войната носи само злини.
3. Лоша черта на характера. Само една злина има — че е много ревнив.

Грешни изписвания (3)

  • злена
  • зленъ
  • злинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зли-на
членувано зли-на-та
мн.ч. зли-ни
членувано зли-ни-те
звателна форма