напаст

Речник на българския език

на̀паст съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

напастта̀, мн. на̀пасти, ж. Беда, нещастие, зло.

Грешни изписвания (1)

  • напъст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-паст
членувано на-паст-та
мн.ч. на-пас-ти
членувано на-пас-ти-те
звателна форма