проклятие

Речник на българския език

прокля̀тие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. проклятия, ср.
1. Ругателни или обидни думи, с които изразявам негодувание, осъждане.
2. междум. Разг. Изразява крайно раздразнение. Проклятие!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пруклятие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-ля-тие
членувано прок-ля-ти-е-то
мн.ч. прок-ля-тия
членувано прок-ля-ти-я-та