епидемия

Речник на българския език

епидѐмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. епидѐмии, ж. Широко разпространение на заразна болест. Градът е обхванат от грипна епидемия.

Грешни изписвания (11)

  • епедемеа
  • епедемеъ
  • епедемея
  • епедемиа
  • епедемиъ
  • епедемия
  • епидемеа
  • епидемеъ
  • епидемея
  • епидемиа
  • епидемиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-де-мия
членувано епи-де-ми-я-та
мн.ч. епи-де-мии
членувано епи-де-ми-и-те
звателна форма