чума

Речник на българския език

чу̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума.
2. Прен. Грозна, зле облечена, несресана жена.
3. Прен. Зла, проклета жена.
прил. чу̀мен, чу̀мна, чу̀мно, мн. чу̀мни. Чумна епидемия.

Грешни изписвания (1)

  • чумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-ма
членувано чу-ма-та
мн.ч. чу-ми
членувано чу-ми-те
звателна форма