смърт

Речник на българския език

смърт съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

смъртта, само ед., ж.
1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт.
2. В народните поверия — жена с коса, която взема живота.
3. Прен. Разг. Погребение.
4. Прен. Разг. Мъртвец. Оставиха смъртта сама.
5. Прен. Край, рухване, унищожение. Този неуспех е смърт за кариерата му.
Клинична смърт. — Период след спиране на дишането и на сърдечната дейност със запазване жизнеспособността на тъканите.
Биологична смърт. — Необратимо прекратяване на биологическите процеси в клетките и тъканите.
Смърт ми е (да правя нещо).Разг. Ненавиждам. Смърт и е да мие чинии.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смърт
членувано смърт-та
мн.ч. смър-ти
членувано смър-ти-те
звателна форма