смърт — съществително име, женски род (тип 49)
Значение
смъртта, само ед., ж.
1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт.
2. В народните поверия — жена с коса, която взема живота.
3. Прен. Разг. Погребение.
4. Прен. Разг. Мъртвец. Оставиха смъртта сама.
5. Прен. Край, рухване, унищожение. Този неуспех е смърт за кариерата му.
• Клинична смърт. — Период след спиране на дишането и на сърдечната дейност със запазване жизнеспособността на тъканите.
• Биологична смърт. — Необратимо прекратяване на биологическите процеси в клетките и тъканите.
• Смърт ми е (да правя нещо). — Разг. Ненавиждам. Смърт и е да мие чинии.
1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт.
2. В народните поверия — жена с коса, която взема живота.
3. Прен. Разг. Погребение.
4. Прен. Разг. Мъртвец. Оставиха смъртта сама.
5. Прен. Край, рухване, унищожение. Този неуспех е смърт за кариерата му.
• Клинична смърт. — Период след спиране на дишането и на сърдечната дейност със запазване жизнеспособността на тъканите.
• Биологична смърт. — Необратимо прекратяване на биологическите процеси в клетките и тъканите.
• Смърт ми е (да правя нещо). — Разг. Ненавиждам. Смърт и е да мие чинии.
Синоними
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | смърт | |
---|---|---|
членувано | смърт-та | |
мн.ч. | смър-ти | |
членувано | смър-ти-те | |
звателна форма | — |