последен

Речник на българския език

1. послѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

послѐдна, послѐдно, мн. послѐдни, прил.
1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно изказване. Последна дума.
2. Който е от най-близкото (предшестващо) време; нов, скорошен. Последна кореспонденция. Последна мода. През последните години.
3. Прен. Разг. Най-незначителен, най-долен, най-лош, краен. Последен идиот. Последен просяк. Последен голтак.
4. Като същ. Този, който е посочен, споменат наскоро или непосредствено преди това. Селянинът стоеше и не знаеше какво да направи, но видя един свой приятел, който разговаряше с някакъв мъж, и последният го заведе до гарата.
5. Като същ. За обобщено назоваване на току-що изказана мисъл, факт и др. Последното не го включвайте в протокола.

Грешни изписвания (3)

  • последин
  • пуследен
  • пуследин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пос-ле-ден
непълен член пос-лед-ния
пълен член пос-лед-ни-ят
ж. р. пос-лед-на
членувано пос-лед-на-та
ср. р. пос-лед-но
членувано пос-лед-но-то
мн. ч. пос-лед-ни
членувано пос-лед-ни-те

2. последен — мин. страд. прич. м. р.

последен е производна форма на последя (мин. страд. прич. м. р.).