заключителен

Речник на българския език

заключѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заключѝтелна, заключѝтелно, мн. заключѝтелни, прил. Който се отнася до завършване, довършване, приключване. Заключителен етап. Заключителни работи. Заключителни думи.

Грешни изписвания (7)

  • заключителин
  • заключитилен
  • заключитилин
  • зъключителен
  • зъключителин
  • зъключитилен
  • зъключитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зак-лю-чи-те-лен
непълен член зак-лю-чи-тел-ния
пълен член зак-лю-чи-тел-ни-ят
ж. р. зак-лю-чи-тел-на
членувано зак-лю-чи-тел-на-та
ср. р. зак-лю-чи-тел-но
членувано зак-лю-чи-тел-но-то
мн. ч. зак-лю-чи-тел-ни
членувано зак-лю-чи-тел-ни-те