окончателен

Речник на българския език

оконча̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

оконча̀телна, оконча̀телно, мн. оконча̀телни, прил. Последен, краен; който не подлежи на промяна. Окончателно решение.

Грешни изписвания (15)

  • окончателин
  • окончатилен
  • окончатилин
  • окунчателен
  • окунчателин
  • окунчатилен
  • окунчатилин
  • укончателен
  • укончателин
  • укончатилен
  • укончатилин
  • укунчателен
  • укунчателин
  • укунчатилен
  • укунчатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. окон-ча-те-лен
непълен член окон-ча-тел-ния
пълен член окон-ча-тел-ни-ят
ж. р. окон-ча-тел-на
членувано окон-ча-тел-на-та
ср. р. окон-ча-тел-но
членувано окон-ча-тел-но-то
мн. ч. окон-ча-тел-ни
членувано окон-ча-тел-ни-те