неизбежен

Речник на българския език

неизбѐжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неизбѐжна, неизбѐжно, мн. неизбѐжни, прил. Който не може да се избегне или предотврати. Неизбежен край.
същ. неизбѐжност, неизбежността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неезбежен
  • неезбежин
  • неизбежин
  • ниезбежен
  • ниезбежин
  • ниизбежен
  • ниизбежин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-бе-жен
непълен член не-из-беж-ния
пълен член не-из-беж-ни-ят
ж. р. не-из-беж-на
членувано не-из-беж-на-та
ср. р. не-из-беж-но
членувано не-из-беж-но-то
мн. ч. не-из-беж-ни
членувано не-из-беж-ни-те