неминуем

Речник на българския език

немину̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

немину̀ема, немину̀емо, мн. немину̀еми, прил. Който е неизбежен, който непременно ще стане. Неминуема гибел.

Грешни изписвания (7)

  • неменуем
  • неменуим
  • неминуим
  • нименуем
  • нименуим
  • ниминуем
  • ниминуим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ми-ну-ем
непълен член не-ми-ну-е-мия
пълен член не-ми-ну-е-ми-ят
ж. р. не-ми-ну-е-ма
членувано не-ми-ну-е-ма-та
ср. р. не-ми-ну-е-мо
членувано не-ми-ну-е-мо-то
мн. ч. не-ми-ну-е-ми
членувано не-ми-ну-е-ми-те