наложителен

Речник на българския език

наложѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

наложѝтелна, наложѝтелно, мн. наложѝтелни, прил. Който трябва да се случи, належащ, задължителен; крайно необходим. Наложителна е помощта ти.

Грешни изписвания (15)

  • наложителин
  • наложитилен
  • наложитилин
  • налужителен
  • налужителин
  • налужитилен
  • налужитилин
  • нъложителен
  • нъложителин
  • нъложитилен
  • нъложитилин
  • нълужителен
  • нълужителин
  • нълужитилен
  • нълужитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ло-жи-те-лен
непълен член на-ло-жи-тел-ния
пълен член на-ло-жи-тел-ни-ят
ж. р. на-ло-жи-тел-на
членувано на-ло-жи-тел-на-та
ср. р. на-ло-жи-тел-но
членувано на-ло-жи-тел-но-то
мн. ч. на-ло-жи-тел-ни
членувано на-ло-жи-тел-ни-те