неотменен

Речник на българския език

1. неотменѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неотминен
  • неутменен
  • неутминен
  • ниотменен
  • ниотминен
  • ниутменен
  • ниутминен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-от-ме-нен
непълен член не-от-ме-не-ния
пълен член не-от-ме-не-ни-ят
ж. р. не-от-ме-не-на
членувано не-от-ме-не-на-та
ср. р. не-от-ме-не-но
членувано не-от-ме-не-но-то
мн. ч. не-от-ме-не-ни
членувано не-от-ме-не-ни-те

2. неотменѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неотминен
  • неутменен
  • неутминен
  • ниотменен
  • ниотминен
  • ниутменен
  • ниутминен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-от-ме-нен
непълен член не-от-мен-ния
пълен член не-от-мен-ни-ят
ж. р. не-от-мен-на
членувано не-от-мен-на-та
ср. р. не-от-мен-но
членувано не-от-мен-но-то
мн. ч. не-от-мен-ни
членувано не-от-мен-ни-те