спешен

Речник на българския език

1. спѐшен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

спешна, спешно, мн. спешни, прил. Който не търпи отлагане; бърз, наложителен. Спешна медицинска помощ. Спешни мерки.същ. спешност, спешността, ж. Викам лекар по спешност.

Грешни изписвания (1)

  • спешин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спе-шен
непълен член спеш-ния
пълен член спеш-ни-ят
ж. р. спеш-на
членувано спеш-на-та
ср. р. спеш-но
членувано спеш-но-то
мн. ч. спеш-ни
членувано спеш-ни-те

2. спешен — мин. страд. прич. м. р.

спешен е производна форма на спеша (мин. страд. прич. м. р.).