запасен

Речник на българския език

1. запасѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

запасѐна, запасѐно, мн. запасѐни, прил. Който притежава (добър, достатъчен) запас. Запасен съм със сто компота. Запасен съм с вода.



запа̀сна, запа̀сно, мн. запа̀сни, прил.
1. Който е предназначен за резерв.
2. Който е от запаса (в 5 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • запъсен
  • зъпасен
  • зъпъсен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-па-сен
непълен член за-пас-ния
пълен член за-пас-ни-ят
ж. р. за-пас-на
членувано за-пас-на-та
ср. р. за-пас-но
членувано за-пас-но-то
мн. ч. за-пас-ни
членувано за-пас-ни-те

2. запасен — мин. страд. прич. м. р.

запасен е производна форма на запася (мин. страд. прич. м. р.).