снабден

Речник на българския език

1. снабден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. снаб-ден
непълен член снаб-де-ния
пълен член снаб-де-ни-ят
ж. р. снаб-де-на
членувано снаб-де-на-та
ср. р. снаб-де-но
членувано снаб-де-но-то
мн. ч. снаб-де-ни
членувано снаб-де-ни-те

2. снабден — мин. страд. прич. м. р.

снабден е производна форма на снабдя (мин. страд. прич. м. р.).