въоръжен

Речник на българския език

1. въоръжѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • ваоражен
  • ваоръжен
  • вауражен
  • вауръжен
  • въоражен
  • въуражен
  • въуръжен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въ-о-ръ-жен
непълен член въ-о-ръ-же-ния
пълен член въ-о-ръ-же-ни-ят
ж. р. въ-о-ръ-же-на
членувано въ-о-ръ-же-на-та
ср. р. въ-о-ръ-же-но
членувано въ-о-ръ-же-но-то
мн. ч. въ-о-ръ-же-ни
членувано въ-о-ръ-же-ни-те

2. въоръжен — мин. страд. прич. м. р.

въоръжен е производна форма на въоръжа (мин. страд. прич. м. р.).