сро̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
сро̀чна, сро̀чно, мн. сро̀чни, прил.
1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение.
2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка.
нареч. сро̀чно (в 1 знач.). Задачата трябва да се изпълни срочно.
1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение.
2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка.
нареч. сро̀чно (в 1 знач.). Задачата трябва да се изпълни срочно.
Грешни изписвания (1)
- срочин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сро-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сроч-ния | ||
| пълен член | сроч-ни-ят | ||
| ж. р. | сроч-на | ||
| членувано | сроч-на-та | ||
| ср. р. | сроч-но | ||
| членувано | сроч-но-то | ||
| мн. ч. | сроч-ни | ||
| членувано | сроч-ни-те | ||