неотложен

Речник на българския език

неотло̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неотло̀жна, неотло̀жно, мн. неотло̀жни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела.
същ. неотло̀жност, неотложността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неотложин
  • неутложен
  • неутложин
  • ниотложен
  • ниотложин
  • ниутложен
  • ниутложин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-от-ло-жен
непълен член не-от-лож-ния
пълен член не-от-лож-ни-ят
ж. р. не-от-лож-на
членувано не-от-лож-на-та
ср. р. не-от-лож-но
членувано не-от-лож-но-то
мн. ч. не-от-лож-ни
членувано не-от-лож-ни-те