безотлагателен

Речник на българския език

безотлагателен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зот-ла-га-те-лен
непълен член бе-зот-ла-га-тел-ния
пълен член бе-зот-ла-га-тел-ни-ят
ж. р. бе-зот-ла-га-тел-на
членувано бе-зот-ла-га-тел-на-та
ср. р. бе-зот-ла-га-тел-но
членувано бе-зот-ла-га-тел-но-то
мн. ч. бе-зот-ла-га-тел-ни
членувано бе-зот-ла-га-тел-ни-те