близък

Речник на българския език

блѝзък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

блѝзка, блѝзко, мн. блѝзки, прил.
1. Който е на малко разстояние, недалечен.
2. Който е недалечен по време; скорошен, неотдавнашен.
3. Който е в тесни връзки или отношения по произход, чувства, качества, интереси и др.

Грешни изписвания (1)

  • близак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бли-зък
непълен член близ-кия
пълен член близ-ки-ят
ж. р. близ-ка
членувано близ-ка-та
ср. р. близ-ко
членувано близ-ко-то
мн. ч. близ-ки
членувано близ-ки-те