приближен

Речник на българския език

1. приближѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

приближеният, приближения, мн. приближени, м. Човек, който се е сближил с някой влиятелен и богат човек и е в обкръжението му.

Грешни изписвания (3)

  • преблежен
  • преближен
  • приблежен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. приб-ли-жен
непълен член приб-ли-же-ния
пълен член приб-ли-же-ни-ят
ж. р. приб-ли-же-на
членувано приб-ли-же-на-та
ср. р. приб-ли-же-но
членувано приб-ли-же-но-то
мн. ч. приб-ли-же-ни
членувано приб-ли-же-ни-те

2. приближен — мин. страд. прич. м. р.

приближен е производна форма на приближа (мин. страд. прич. м. р.).