роднина

Речник на българския език

1. роднѝна съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини.прил. роднински, роднинска, роднинско, мн. роднински.

Грешни изписвания (3)

  • роднинъ
  • руднина
  • руднинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. род-ни-на
непълен член род-ни-на-та
пълен член род-ни-на-та
мн.ч. род-ни-ни
членувано род-ни-ни-те
бройна форма род-ни-ни
звателна форма род-ни-на

2. роднѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини.прил. роднински, роднинска, роднинско, мн. роднински.

Грешни изписвания (3)

  • роднинъ
  • руднина
  • руднинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. род-ни-на
членувано род-ни-на-та
мн.ч. род-ни-ни
членувано род-ни-ни-те
звателна форма