родственик

Речник на българския език

ро̀дственик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. родственици, м. Роднина.

Грешни изписвания (3)

  • родственек
  • родствинек
  • родствиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. род-с-тве-ник
непълен член род-с-тве-ни-ка
пълен член род-с-тве-ни-кът
мн.ч. род-с-тве-ни-ци
членувано род-с-тве-ни-ци-те
бройна форма род-с-тве-ни-ци
звателна форма род-с-тве-ни-ко