сродник

Речник на българския език

сро̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сро̀дници, м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък.

Грешни изписвания (1)

  • сроднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. срод-ник
непълен член срод-ни-ка
пълен член срод-ни-кът
мн.ч. срод-ни-ци
членувано срод-ни-ци-те
бройна форма срод-ни-ци
звателна форма срод-ни-ко