въ̀трешен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
въ̀трешна, въ̀трешно, мн. въ̀трешни, прил.
1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб. Вътрешен двор.
2. Който се отнася до дейност вътре в една държава, организация. Министерство на вътрешните работи. Вътрешна търговия. Вътрешно първенство. Вътрешен конкурс.
3. Който съставя съдържанието, същността. Вътрешни подбуди. Вътрешен драматизъм.
4. Разг. Близък, запознат, свързан в личен или професионален план. Нали сме вътрешни на сватбата? Ти като по-вътрешен можеш да кажеш.
нареч. въ̀трешно.
1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб. Вътрешен двор.
2. Който се отнася до дейност вътре в една държава, организация. Министерство на вътрешните работи. Вътрешна търговия. Вътрешно първенство. Вътрешен конкурс.
3. Който съставя съдържанието, същността. Вътрешни подбуди. Вътрешен драматизъм.
4. Разг. Близък, запознат, свързан в личен или професионален план. Нали сме вътрешни на сватбата? Ти като по-вътрешен можеш да кажеш.
нареч. въ̀трешно.
Грешни изписвания (3)
- вътрешин
- вътришен
- вътришин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | вът-ре-шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | вът-реш-ния | ||
| пълен член | вът-реш-ни-ят | ||
| ж. р. | вът-реш-на | ||
| членувано | вът-реш-на-та | ||
| ср. р. | вът-реш-но | ||
| членувано | вът-реш-но-то | ||
| мн. ч. | вът-реш-ни | ||
| членувано | вът-реш-ни-те | ||