душѐвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
душѐвна, душѐвно, мн. душѐвни, прил. Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. Душевно спокойствие. Душевна болест.
същ. душѐвност, душевността̀, ж.
същ. душѐвност, душевността̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- дошевен
- дошевин
- душевин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ду-ше-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-шев-ния | ||
| пълен член | ду-шев-ни-ят | ||
| ж. р. | ду-шев-на | ||
| членувано | ду-шев-на-та | ||
| ср. р. | ду-шев-но | ||
| членувано | ду-шев-но-то | ||
| мн. ч. | ду-шев-ни | ||
| членувано | ду-шев-ни-те | ||