духо̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
духо̀вна, духо̀вно, мн. духо̀вни, прил.
1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.
2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. Духовен сан.
същ. духо̀вност, духовността̀, ж. (в 1 знач.).
1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.
2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. Духовен сан.
същ. духо̀вност, духовността̀, ж. (в 1 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (3)
- доховен
- доховин
- духовин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ду-хо-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-хов-ния | ||
| пълен член | ду-хов-ни-ят | ||
| ж. р. | ду-хов-на | ||
| членувано | ду-хов-на-та | ||
| ср. р. | ду-хов-но | ||
| членувано | ду-хов-но-то | ||
| мн. ч. | ду-хов-ни | ||
| членувано | ду-хов-ни-те | ||