безплътен

Речник на българския език

безплъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безплъ̀тна, безплъ̀тно, мн. безплъ̀тни, прил. Който няма тяло, плът; нематериален. Безплътни сенки.
същ. безплъ̀тност, безплътността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • безплътин
  • бизплътен
  • бизплътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-лъ-тен
непълен член без-п-лът-ния
пълен член без-п-лът-ни-ят
ж. р. без-п-лът-на
членувано без-п-лът-на-та
ср. р. без-п-лът-но
членувано без-п-лът-но-то
мн. ч. без-п-лът-ни
членувано без-п-лът-ни-те