кух

ку̀ха, ку̀хо, мн. ку̀хи, прил.
1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място.
2. Прен. Пренебр. Който е красив, но е лишен от съдържание. Кухи разсъждения. Куха теория.
• Куха глава. — Глупав човек.