празен

Речник на българския език

1. пра̀зен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пра̀зна, пра̀зно, мн. пра̀зни, прил.
1. В който няма (почти) нищо или никого. Празен стомах. Празна къща. Празна чаша. Празен стол.
2. Свободен, незапълнен. Празно място. Празен лист. Празна бланка.
3. Разг. Който не носи нищо. Връщам се празен. С празни ръце.
4. Прен. Който е без смисъл, без стойност. Празни думи. Празни приказки.
5. Прен. Който не се задълбочава в нещата; лекомислен, ограничен. Празен човек.
Празна глава/кратуна. — Глупак.
Празна работа. — За нещо, което няма да стане.
Наливам/преливам от пусто в празно. — Извършвам безсмислена работа, най-често говоря безсмислени думи.

Грешни изписвания (1)

  • празин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-зен
непълен член пра-зе-ния
пълен член пра-зе-ни-ят
ж. р. пра-зе-на
членувано пра-зе-на-та
ср. р. пра-зе-но
членувано пра-зе-но-то
мн. ч. пра-зе-ни
членувано пра-зе-ни-те

2. пра̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пра̀зна, пра̀зно, мн. пра̀зни, прил.
1. В който няма (почти) нищо или никого. Празен стомах. Празна къща. Празна чаша. Празен стол.
2. Свободен, незапълнен. Празно място. Празен лист. Празна бланка.
3. Разг. Който не носи нищо. Връщам се празен. С празни ръце.
4. Прен. Който е без смисъл, без стойност. Празни думи. Празни приказки.
5. Прен. Който не се задълбочава в нещата; лекомислен, ограничен. Празен човек.
Празна глава/кратуна. — Глупак.
Празна работа. — За нещо, което няма да стане.
Наливам/преливам от пусто в празно. — Извършвам безсмислена работа, най-често говоря безсмислени думи.

Грешни изписвания (1)

  • празин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-зен
непълен член праз-ния
пълен член праз-ни-ят
ж. р. праз-на
членувано праз-на-та
ср. р. праз-но
членувано праз-но-то
мн. ч. праз-ни
членувано праз-ни-те