стойност

Речник на българския език

сто̀йност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

стойността̀, мн. сто̀йности, ж.
1. Материализираният при изработването на някаква стока човешки труд, изразен чрез цена. Висока стойност.
2. Прен. Само ед. Значение, значимост, важност. Книга с голяма стойност.
3. Спец. В математиката и други науки числена величина.
прил. сто̀йностен, сто̀йностна, сто̀йностно, мн. сто̀йностни. Стойностен труд.

Грешни изписвания (3)

  • стойнуст
  • стойнос
  • стойнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стой-ност
членувано стой-ност-та
мн.ч. стой-нос-ти
членувано стой-нос-ти-те
звателна форма