ценност

Речник на българския език

цѐнност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ценността̀, мн. цѐнности, ж.
1. Само ед. Стойност, значимост. Находката има голяма ценност.
2. Само мн. Предмети, които имат висока цена. Банката съхранява ценности на граждани в трезорите си.
3. Материална или духовна придобивка. Културни ценности.

Грешни изписвания (7)

  • ценнуст
  • ценост
  • ценуст
  • ценнос
  • ценнус
  • ценос
  • ценус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-ност
членувано цен-ност-та
мн.ч. цен-нос-ти
членувано цен-нос-ти-те
звателна форма