полза

Речник на българския език

по̀лза — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Облага, изгода. Полза от знанията.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ползъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пол-за
членувано пол-за-та
мн.ч. пол-зи
членувано пол-зи-те
звателна форма —

Връзки