кяр

Речник на българския език

кяр — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кя̀рът, кя̀ра, мн. кя̀рове, (два) кя̀ра, м. Разг. Печалба, облага, сметка. Имам кяр. Нямам кяр. Големи кярове. Какъв ми е кярът от тази работа!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кяр
непълен член кя-ра
пълен член кя-рът
мн.ч. кя-ро-ве
членувано кя-ро-ве-те
бройна форма кя-ра
звателна форма —

Връзки