равнодушен

Речник на българския език

равноду̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

равнодушна, равнодушно, мн. равнодушни, прил.
1. Спокоен, безразличен, безучастен, хладен. Равнодушни думи.
2. Който не е увлечен по някого или по нещо. Той не е равнодушен към нея.

Грешни изписвания (7)

  • равнодушин
  • равнудушен
  • равнудушин
  • ръвнодушен
  • ръвнодушин
  • ръвнудушен
  • ръвнудушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рав-но-ду-шен
непълен член рав-но-душ-ния
пълен член рав-но-душ-ни-ят
ж. р. рав-но-душ-на
членувано рав-но-душ-на-та
ср. р. рав-но-душ-но
членувано рав-но-душ-но-то
мн. ч. рав-но-душ-ни
членувано рав-но-душ-ни-те