безстрастен

Речник на българския език

безстра̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безстра̀стна, безстра̀стно, мн. безстра̀стни, прил. Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен. Безстрастен наблюдател. Безстрастен глас.
нареч. безстра̀стно. Гледам безстрастно.
същ. безстра̀стие, ср.

Грешни изписвания (7)

  • безстрастин
  • бестрастен
  • бестрастин
  • бизстрастен
  • бизстрастин
  • бистрастен
  • бистрастин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-страс-тен
непълен член без-страс-т-ния
пълен член без-страс-т-ни-ят
ж. р. без-страс-т-на
членувано без-страс-т-на-та
ср. р. без-страс-т-но
членувано без-страс-т-но-то
мн. ч. без-страс-т-ни
членувано без-страс-т-ни-те