безстрастие

Речник на българския език

безстра̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бестрастие
  • бизстрастие
  • бистрастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-страс-тие
членувано без-страс-ти-е-то
мн.ч. без-страс-тия
членувано без-страс-ти-я-та