флегматичен

Речник на българския език

флегматѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

флегматѝчна, флегматѝчно, мн. флегматѝчни, прил.
1. Който проявява мудност в движенията си, спокойствие и невъзмутимост в поведението си; бавноподвижен. Флегматично дете.
2. Който изразява мудност, спокойствие, невъзмутимост. Флегматичен тон.
нареч. флегматѝчно.
същ. флегматѝчност, флегматичността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • флегматичин
  • флегмътичен
  • флегмътичин
  • флигматичен
  • флигматичин
  • флигмътичен
  • флигмътичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. флег-ма-ти-чен
непълен член флег-ма-тич-ния
пълен член флег-ма-тич-ни-ят
ж. р. флег-ма-тич-на
членувано флег-ма-тич-на-та
ср. р. флег-ма-тич-но
членувано флег-ма-тич-но-то
мн. ч. флег-ма-тич-ни
членувано флег-ма-тич-ни-те