търпелив

Речник на българския език

търпелѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

търпелѝва, търпелѝво, мн. търпелѝви, прил. Който може да търпи. Търпелив човек.
нареч. търпелѝво. Чакам търпеливо.
същ. търпелѝвост, търпеливостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • тарпелив
  • тарпилив
  • търпилив
  • тарпелиф
  • тарпилиф
  • търпелиф
  • търпилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тър-пе-лив
непълен член тър-пе-ли-вия
пълен член тър-пе-ли-ви-ят
ж. р. тър-пе-ли-ва
членувано тър-пе-ли-ва-та
ср. р. тър-пе-ли-во
членувано тър-пе-ли-во-то
мн. ч. тър-пе-ли-ви
членувано тър-пе-ли-ви-те

Връзки