отмерен

Речник на българския език

1. отмѐрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отмерин
  • утмерен
  • утмерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ме-рен
непълен член от-ме-ре-ния
пълен член от-ме-ре-ни-ят
ж. р. от-ме-ре-на
членувано от-ме-ре-на-та
ср. р. от-ме-ре-но
членувано от-ме-ре-но-то
мн. ч. от-ме-ре-ни
членувано от-ме-ре-ни-те

2. отмерен — мин. страд. прич. м. р.

отмерен е производна форма на отмеря (мин. страд. прич. м. р.).