неотклонен

Речник на българския език

неоткло̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неотклонин
  • неутклонен
  • неутклонин
  • ниотклонен
  • ниотклонин
  • ниутклонен
  • ниутклонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-от-к-ло-нен
непълен член не-от-к-лон-ния
пълен член не-от-к-лон-ни-ят
ж. р. не-от-к-лон-на
членувано не-от-к-лон-на-та
ср. р. не-от-к-лон-но
членувано не-от-к-лон-но-то
мн. ч. не-от-к-лон-ни
членувано не-от-к-лон-ни-те